Тоня Трайкова
Косите си отрязах

Косите си отрязах, разпиля ги

над покривите сутрешния вятър.

И влача се цял ден от стая в стая

и от човек в човек цял ден се влача.

По улиците глухи обикалям,

провирам се усърдно през тълпата,

понякога към някого се втурвам,

готова да започна отначало,

повярвала, че чуждите са свои

за пролет, и за лято, и за есен…

В джобовете си моя смях отнесе,

с очите ми си закопча палтото.

Да вия ли или пък да се вайкам,

вълчици много, а луните — малко.

Или с торбица, виснала накриво,

косите си да тръгна да събирам.