Тоня Трайкова
Август

И отново едреят смокини по крехките клони,

безразборно нахвърляни женски тела по дървото.

Млечна гръд и листо. А презрелите в миг се отронват,

сбръчкан пада стремглаво плодът, а след него — листото.

И оголени гният без свян и без болка, полека

черни мравки браздят изкълваните сухи руини.

Тъй откакто се помня дървото, преди да олекне,

все ме учи на някаква мъдрост, която проклинам.