Тоня Трайкова
Криза

Безсмислицата става по-коварна

от пряспата, която те приспива.

Каква ли зима ще ни се стовари

и как ли времето ще ни убива.

Отдавна спряха градските часовници

и стъпките пред кой ли хорски праг

се бавят вече в някаква готовност

да ги засипе бял и пухкав сняг.

Досущ като мазилката от сградите

изрониха се нашите заблуди.

Навярно зад стената някой страда,

ала наоколо сковал е студ.

Часовниците мръзнат и стрелките

протягат безучастни пипалца

и сочат часове без ред и ритъм

и късно, много късно е за цяр.

Сега е тържеството на абсурда

и всеки миг продажно е застинал.

Пред черквата един окаян урод

посреща с устни първата снежинка.