Тоня Трайкова
Разсъмване

В саркофази, ковчези, руини и урни,

пантеони и гробове стене

светлината и в нейните прашни контури

оживяват отминали сенки.

Тя трепти върху гладката морска повърхност

на спокойния залив, където

един малък делфин, от вълните изхвърлен,

се поклаща с корем към небето.

На таванчето беден и болен художник

все така неподвижно се взира

в една точка в стената и още не може

да повярва, че бавно умира.

Светлината той тихо в душата си носи

и в живота си бил й е верен,

над челото замислено сребърен косъм

откроява се в кичура черен.

С яснота, за която не е предполагал,

той усеща сега, че се съмва

и в очите му тая предателска влага

е навярно от взиране в тъмното.

И над амфори, фрески, витражи, колони,

катедрали, платна, обелиски

ненатраплив отблясък тъмата прогонва

и денят над света се разискря.