Тоня Трайкова
Анфас

Безпощадно е огледалото,

в него всичко е толкова истинско.

Лицето е някак вяло,

клепачите — натежали от мисли.

Боязлива бръчица край очите,

в зениците — притаена страст

и тоя вечно озадачен израз

аз ли съм, или не съм аз.

Но какво ли съм аз, болка и страх,

на челото изпъкнала вена.

Всеки миг е изкупен грях,

всеки миг ме променя…

Може би утре ще се смиря

и безропотно ще си замина,

но сега ми е ясно до смърт —

все още съм напълно невинна.