Тоня Трайкова
Реката

След последната буря помръкна реката

и заля посивелите камъни.

Те притихнаха сякаш са стари познати

с тая ледена малка измамница.

Тя край техните темета ловко изнизва се,

щом игриво отгоре се спусне.

Откъде — те не знаят. Закотвени в ниското

са изгубили всякакъв устрем.

Но когато се вие в спокойните кътчета

и в поройните дни тя им носи

онова, за което са жадни и бръчките

се заглаждат, щом тя ги докосне.

А загуби ли своята сила реката

и лениво се спре да отдъхне,

те стоят на колене в пръстта цяло лято

и се молят дано не пресъхва.