Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
Silverkata (2023)

Издание:

Автор: Тоня Трайкова

Заглавие: Понякога поглеждам към небето

Издание: първо

Издател: Издателство „Дамян Яков“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: „Симолини’94“ София

Редактор: Светлана Христова

Художник: Борислав Ждребев

ISBN: 954-527-211-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18252

История

  1. — Добавяне

Българската женска поезия след Багряна има множество изяви, като голяма част от тях представят типична изповедна лирика на женската чувствителност, макар и в широкия диапазон от брутална жизненост до ранима сантиментална крехкост.

Тоня Трайкова е чужда на тази „женска“ изповедност (дори и в творбите, където има лирически „аз“ като определено автобиографичен образ) — тя следва по-скоро традицията на Атанас Далчев и на някои поети от 40-те години, сред съвременните поети можем да открием нейде близост с автори като Иван Методиев (в метафизическите пейзажи) и с Борис Христов (в концептуализирането на библейска образност). Тази особеност на нейната поетика проличава не само в склонността към обективна (неизповедна) изобразителност, но и в стремежа да се постигне универсална екзистенциална значимост на творби със субективна конвенция.

Изградила напълно самобитна индивидуална поетика (като концепция и изказ) още в предишната си книга („Прашните контури на светлината“, 1998), Тоня Трайкова продължава тази насока и в новата си стихосбирка „Понякога поглеждам към небето“.

Тоня Трайкова може да постигне великолепни синтези на образ, мисъл и чувство — да изгражда обективно-изобразителни картини и образи, облъхнати от настроение и чувство, и да извлича от тях мисъл или ако щете — да въплъщава мисълта си в образи в духа на онова, което Елиът наричаше „обективен корелатив“. Макар че борави с обичайни, дори тривиални образи, поетесата съумява да ги види от необичайна гледна точка и да ги изпълни с неочакван, дори странен смисъл, тоест да постигне така трудното „очуднено“ виждане за света.

Край