Тоня Трайкова
Когато някъде…

Когато някъде се сблъскат две галактики,

застиват чувствата, отказва мисълта.

В гигантския капан на хаоса и мрака

пропадат светове — и ти сред тях.

Темелите на здравия ти дом се срутват

и подът под краката се надига,

и от полицата, като че някой ги е бутнал,

в безредица политат книгите.

И като замъци от пясък катедрали

стоварват се в раззинатите дупки,

земята, на апокалипсиса в началото,

по-крехка е от яйчена черупка.

На пъпната си връв над бездната увисваш,

кърви хилядолетната ти памет

и с всеки следващ миг нещата губят смисъл,

и ти се иска вече да те няма.

Така достигаш до предела в своя разум

и в тебе откънтява звън на орган.

Дали в мъртвилото на космоса напразно

ще се изгуби твоят вик към Бога.