Тоня Трайкова
Света София

Пронизана от тънките стрели на минарета,

отвън изглежда като наранена плът.

И с мириса на въздуха солен откъм морето

проникваш в нея като в скъпоценен съд.

А вътре в синкавата й мистична необятност

изгубваш се за миг и търсиш ясен знак.

И може някъде да шества екзотично лято,

но тук в ъглите се прокрадва строго мрак.

Под купол величав, от вечното небе увиснал,

пъстреят мраморни колони и мозайки,

в златист отблясък, в скута младенец притиснала,

седи високо Божията майка.

В сърцевината на това изстрадало пространство,

реликви и останки съхранило,

се чувстваш като някакъв отдавна чакан странник,

поклонник, огласен от висша сила.

И в тебе се събужда нещо неизказано,

просветват в малките прозорчета лъчи.

А колосалната базилика не те премазва,

издига те към висините и мълчи.