Тоня Трайкова
Ръждясала и килната…

Ръждясала и килната гимия

стърчи необичайно в плитчината,

прогнилата й мачта още крие

далечен спомен за попътен вятър.

Под слънцето завинаги е спряла,

намерила е място и покой,

проскърцва, ако връхлети порой

или вълните я залеят цяла.

Но приютява уморени птици,

изящни рачета и водорасли

и в дупките на нейните зеници

животът тлее, ала не угасва.

Като забравена колиба, свита

зад кръста на прозореца си черен,

тя гледа всяка нощ как волно скита

едно жребче по плажа с ход наперен.