Тоня Трайкова
Една покаяница

Отвън манастирът напомня на дните,

когато

монаси с високи чела са разлиствали прашните

страници

и в късните есени брястът с корона

от злато

шумял и очите им в миг просветлени нагоре

примамвал.

Сега тук е женски метох. Щом голямата порта

изскърца,

една черна фигура странно изпъква сред килнато

дворче.

Разправят, че тази послушница често сама

си говори,

дошла е отдавна и тук я държат поради

милосърдие.

Понякога нощем добрите сестри на леглото

я връзват,

но тя от килията някакво име несвързано

вика

и пътник случаен дочуе ли нейния писък,

забързва,

защото си мисли, че в божия дом сатана

е проникнал.

На другия ден търпеливо раздраната риза

съшива,

мете калдъръма и цепи дърва с непремерена

сила,

а после в параклиса тих като куче пребито

се свива,

и там пред иконата шепне хрипливо, че Бог

няма милост.