Тоня Трайкова
Бе по вечерня…

Бе по вечерня и течеше службата

под строгите и безучастни куполи.

Постъпих в храма, водена от нуждата,

безумните си грешки да изкупя.

Като съзвездие блестяха горе

големите черковни полилеи

и с гласовете ангелски на хора

поисках всичко скрито да излея.

Подобно блуден син, изгубих вяра,

стоях, не знаейки какво да правя.

А Той бе там, отдясно на олтара,

и с вдигната ръка ме благославяше.