Тоня Трайкова
Ще се стоплим ли, сняг…

Ще се стопим ли, сняг, ще се стопим ли,

когато от безсилие и болка

простене уязвимата ни същност,

а хлябът мре и мъртъвците голи

протягат вкочанените си пръсти

да го завият със саван от преспи.

Снежинките къде са, сняг, къде са.

Не е било по-тягостно небето,

от край до край така не е висяло.

Дано да заискри и да просветне,

премрежено от шемет и от бяло,

защото ни очаква тежка зима.

Ще се стопим ли, сняг, ще се стопим ли.