Тоня Трайкова
Пред статуята на аврига

Суровият авриг в нощта препуска,

с голяма сила води той конете,

камшикът му плющи по гърбовете им

и техният галоп е пълен с устрем.

Все по-нататък в тая нощ бездънна

тревожна вест навярно той отнася

или жена жадува го безсънна,

или го дебне някаква опасност.

Кое го кара толкова да бърза,

като че краят на света го чака.

И той напредва с мъжката си дързост,

все повече потъва властно в мрака.

Изчезва с него огнената тайна,

надбягва го препускащото време,

юздата той посяга пак да вземе,

ала докосва празната безкрайност.

Суровият авриг не се помръдва,

спокойно втренчил в нищото зеници,

стои, изправен с цялата си мъдрост,

тъй както е стоял на колесницата