Тоня Трайкова
Шум от боричкане…

Шум от боричкане на котки в двора

накара моя сън да си отиде.

Застанах до среднощния прозорец,

но сякаш още виждах пирамиди.

Бе нереална къщата отсреща

и странен — силуетът на дървото,

защото бе задушно и горещо,

защото бе необясним животът.

Завръщах се от толкова отдавна,

че цялото сегашно бе се сбрало

с небето мрачно, с облаците бавни

в една прашинка време страшно малка.

Бях в нея и усетих много ясно

отминало и идващо към мене,

ала дори и от безкрайността по-властна

бе мисълта натрапчива за тленност.