Тоня Трайкова
Ти си тук…

Ти си тук и когато потраква дъждът по стъклото,

в теб се стапят страхът, самотата и немият ужас.

Ти си топъл и силен и в тебе напира животът

и от тежкия сън на отчаян човек ме събужда.

Не изчезвай, с теб купчина сол досега сме изяли,

прелетели сме с обич над няколко дълги морета

и не е бил денят ни безсмислен, бездушен и ялов,

затова остани, докато ни повика небето.