Тоня Трайкова
Сляпа уличка

Като всички поехме и ние към своето щастие

и блестеше пред нас необятен простор до безкрая.

Бяхме млади, усещахме силно и виждахме ясно,

а светът ни привличаше чист и красиво изваян.

Ненадейно на пътя изскочи висока ограда

и зад нея, от къщата, идеше някаква музика.

Там живееха хора и може би имаше радост

и бълбукаше извор или се събираха музите.

Ала ние стояхме отвън като жертвени агнета,

не разбирахме и се озъртахме някак безсмислено,

беше странно, че пътят прекъсва и никакъв няма го

и в стената не се забелязва пролука и изход.

Някой друг непредвидена орис ни беше приготвил

и краката ни спъна с въжета, очите затули.

Ние търсехме път, за да тръгнем по него в живота,

без да знаем, че тук ни е чакала сляпата уличка.