Тоня Трайкова
Актьор

Изправен там, пред залата смълчана,

със стойката на неподвижна птица,

с присъствие, изцяло овладяно,

напомня на големите трагици.

В невзрачна дреха, сред декор мистичен

с неведомото храбро си играе.

До сетната си фибра артистичен,

на сцената отдава се до края.

Пространството пред него се разтваря,

страдание остава след възторга,

изглежда сякаш разговаря с Бога,

а всъщност може и да разговаря.

Или опитва да забрави нещо,

самотен, както нощем е палача.

И с тая своя дързост нечовешка

извиква в мен желание да плача.