Тоня Трайкова
Как натрапчиво…

Как натрапчиво цъка будилникът нощем,

сякаш в него е пулсът на тъмния град,

и ми пречи да спя, сред небесния кошер

да наглеждам пчели в един простичък свят.

Колко нощи безсънната песен ми пее,

механичният звук като жило боде.

Младостта отлетя към звездите, след нея

се препънах и нищо добро не дойде.

Като счупена кукла нататък залитам,

без да знам закъде е неравният друм.

И сред храма на мрака наместо молитви

стари стихове често повтарям наум.