Тоня Трайкова
Ела да посрещнем снега…

Ела да посрещнем снега, милостивия сняг,

дошъл от самото небе да напомни кои сме.

Той кротко засипва света, сякаш дава ни знак

полека напред да пристъпим и да се пречистим.

 

Отдавна се лутаме, губим се в чуждия град

с лица, отразени накриво в парче огледало.

Жадуваме чудо сега, неочакван обрат

и танц на снежинки, и нещо наистина бяло.

 

Тук всяко добро намерение води до срив

и толкова истини носят лъжливи одежди,

и всичко е криво, лицето на Бога дори,

и страда човешката същност без капчица нежност.

 

Ела да намерим утеха, да идем натам,

където снегът, милостиво затулил нещата,

издига във въздуха лек и величествен храм.

И влезем ли в него, едва ли ще тръгнем обратно.