Тоня Трайкова
Дете

Безмълвно следва своя път детето,

което влиза в тъмната си стая

и там попада в плен на часовете

и в свят за другите непроницаем.

 

Одеве то премина в коридора

без поздрав и без поглед като сянка.

Това, че с никого не си говори

и няма смях в очите му, е странно.

 

Къде се лута винаги, къде ли

потъва сам-само и пребледняло.

Какво е в крайна сметка то, дете ли,

или е само образ в огледало.

 

Безсилни сме сега. Да ни изпитат

поискали са горе боговете.

И чак до безприютността на дните

ни водят по следите на детето.