Тоня Трайкова
На площада Сан Марко…

На площада Сан Марко камбаните бият тържествено

и разнася се щедрият звън до самата лагуна,

съпровожда по целия път карнавалното шествие

и заглъхва, потъвайки в своя следобеден унес.

 

И пристъпват в магично мълчание странните фигури,

същества от друг свят с бледи маски и пищни костюми

и сред този разкош и изтънченост в няколко мига

постепенно се стапя и губи се всичко разумно.

 

Тържествуват сега кринолини, ефирни воали,

шапки, взети от някой халиф, украшения, перли,

най-изящни дантели от черна до бисерно бяла

и пера в лекомислени тонове — цяла феерия.

 

Колко много цветя, ветрила, причудлива суетност!

Сдържан жест, театрална целувка, безгрижна походка…

Тези хора не крият охолството, чак до небето

разточително славят и празнично честват живота.

 

Докато край Двореца на дожите шестват безшумно

и излъчват готическа строгост и източен блясък,

там, в музея Корер парцалива египетска мумия

безучастна към всичко отдавна лежи. И тя с маска.