Златна Костова
Предговор към българското издание

Онези от вас, които внимателно са следили английския телевизионен сериал „Ало, ало!“, нямат никаква нужда от предговор или представяне на такъв забележителен член на френската Съпротива като Рене Артоа, прочул се далеч извън границите на Нормандия със своята храброст, неустоим чар, тънко чувство за хумор и изискан френски вкус — за вино, жени и разни други неща… Та за тези читатели, които знаят кой е Рене, във „Военните дневници на Рене Артоа“ няма да има изненади: дори и в най-замазаните и повредени страници от тях те ще успяват да разчитат написаното без помощта на обясненията под линия. За тях ще кажа само, че докато превеждах сериала, автобиографичната книга на Рене, пиесата „Ало, ало!“ и „Военните дневници на Рене Артоа“, аз станах поредната жертва на неговата разтърсваща харизма. Единствената ми утеха в тази несподелена и невъзможна любов е надеждата, че някоя от артистичните ми баби, прабаби и лели, възпитанички на френски колежи, е имала закачка с младия по онова време Рене и току-виж, оказали сме се някакви далечни (или не чак толкова далечни) роднини…

На читателите, които за пръв път днес ще се запознаят с Рене Артоа чрез остатъците от военните му дневници, ще кажа няколко думи, с които да ги въведа в историческата епоха.

Рене Артоа е съдържател на малко ресторантче в окупираната от германците по време на Втората световна война Франция. Градчето е Нувийон, годината — 1941. В този исторически момент и на това място нашият герой живее живота си, изпадайки в комично-сериозни ситуации: ту спокойно, ту рисковано, ту проявявайки невероятна храброст, ту стигайки в паниката си до колаборационизъм. През цялото това време обаче той успява да задоволява всички — и германците, и италианците, и англичаните, и френската Съпротива (онези девойки с шлифери, баретки и къси бели чорапки!), и жена си, и тъща си, и възхитителния женски персонал от ресторанта.

Рене води своята лична война и рискува живота си, помагайки на френската Съпротива да укрие двама английски летци и една радиостанция за тайни съобщения от и до Лондон. И сякаш това не е достатъчно да постави човешкия живот на карта, та някъде съвсем в началото на периода на Рене му се налага да крие и една безценна картина, която Гестапо дълго търси дори и след края на войната.

Истинските проблеми за Рене обаче идват от жена му Едит и от непредвидимата й реакция, в случай че научи за любовните му авантюри с двете сексапилни сервитьорки от ресторанта.

Най-обикновен собственик на ресторант в пасторален Нувийон, Рене с неохота поема ролята на агент на френската Съпротива, докато в същото време все още сътрудничи на германците. Приклещен между двете воюващи страни, в центъра на куп перипетии и невероятни случки, Рене често преследва една-единствена цел — да спаси собствената си кожа в тази безсмислена и глупава война.

Да се пише, да се говори и да се чете за Рене, е истинско удоволствие. Вярвам, че скоро сами ще се убедите в това. Желая ви го от все сърце!

Аз бях дотук. Сега е ваш ред.