Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Фея Моргана (2022 г.)

Издание:

Автор: Ерих Мария Ремарк

Заглавие: Гам

Преводач: Диана Диманова

Език, от който е преведено: немски

Издание: второ

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: немска

Печатница: Абагар АД

Излязла от печат: юни 2017

Главен редактор: Димитър Николов

Редактор: Русанка Одринска

Художник: Дамян Дамянов

Коректор: Русанка Одринска

ISBN: 978-954-28-2343-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3394

История

  1. — Добавяне

Предполага се, че непубликуваният до момента роман на Ерих Мария Ремарк „Гам“ е създаден в периода от пролет-лято на 1923 година, до пролет-лято на 1924 година. До момента няма директни свидетелства или данни от автора за създаването и въобще за текста. Тези данни се основават на запазените в нюйоркския архив на Ремарк ръкописи и проекти към текста. Там се намират и части от един по-ранен ръкопис, който частично е бил публикуван на последната страница на списание „Ехо континентал“, чийто редактор в Хановер е бил самият Ремарк в периода септември 1921 — 31 декември 1924 г.

Друго доказателство за времето на създаването на романа „Гам“ предоставя разказ, почти съвпадащ с един пасаж от романа — „Буря в степта“, публикуван в списание „Младеж“ през юли 1924 година. Този разказ, с изключение на имената и експозицията, е абсолютно идентичен в описанието на бурята в трета глава. Или разказът е извадка от романа, или пък Ремарк е използвал епизода от разказа и на по-късен етап го е интегрирал в романа си. В ръкописа този пасаж не е описан точно, а е рефериран към разказа. От това стигаме до извода, че разказът вече е съществувал. От всичко, казано дотук, предполагаемият период на създаване на романа е пролетта и лятото на 1924 година.

По време на домашния си арест през пролетта на 1942 година в Лос Анджелис, според данните от дневника на Ремарк, той е преписал и донякъде коригирал „стария ръкопис“, за да се получи версията, която публикуваме тук.

Плановете на автора за съдържанието и структурата на текста на романа, които също са останали в архива, поясняват, че той е искал да конфронтира протагонистката си Гам с различни типове мъже, които изповядват различна житейска философия, като в центъра на вниманието са фигурите на Клерфе, Кинсли и Лавалет.

Клерфе — завладяваща енергия, младежка последователност, твърдост, неустоим

Креолът — декадент

Пуришков — мечтател

Кинсли — човещина и познание за взаимовръзките

Сежур — съзерцателен естет

Лавалет — фурия

Фред — човек средна ръка

Докторът — раздвоен

Скраймър — затворен

Палачът — вън от всякаква философия.

Тази философска конструкция на конфронтация на единствената в романите на Ремарк женска фигура с различни типове мъже и нейното самооткриване в края на романа младият автор реализира на фона на екзотични светове и философии, основно в средите на богатите, красивите, богоизбраните — с изключение на епизода с Фред. Характерите са продукт на своето екзотично, представено в детайли от автора, жизнено пространство, а Гам — колебаещата се жена, открива самата себе си едва в окончателната загуба на любимия си Лавалет и се затваря в себе си. Кръгът се затваря, когато в края на романа Гам отново открива еротичния „Диван“ на Абу Нувас — един кръг, който парадоксално поставя и едно ново начало. И тя осъзнава не само съществуването си, а и самата себе си:

„Гам осъзна повика на тялото си. Усещаше краката си, които се докосваха до земята, пръстите, които се огъваха, и еластичната извивка на ходилото… В колената й пружинираха ставите в такт с походката й. Бедрата носеха гърба и се поклащаха в същия ритъм като рамената. Каква благословия беше само да можеш да надигнеш глава, да можеш да я отместиш назад и да усетиш преминаващото пред лицето ти.“

И най-сетне е постигнато единството на човек и природа, което е така бленувано в ранната поезия на Ремарк, и се открива с дълбоко смирение:

„Там усети мириса на земя и на билки. Тя отчупи парче кора и го опита. Появи се ветрец. От пръстта се раждаше нова ера. Всичко бе начало. Гам вече знаеше всичко. Тя наклони глава.

Дали някой до нея не промълви:

— Започвам, аз съм готова.“

Край