Константин Ушински
Жеравът и чаплата

Летяла кукумявка пъстроглавка. Кацнала на една ела и плеснала с крила. Седяла, седяла и пак полетяла. Кацнала на една ела и плеснала с крила. Седяла, седяла и пак полетяла. Кацнала на една ела…

Така почва една приказка. А чуйте сега аз какво ще ви разкажа:

Живели в едно блато жерав и чапла. Построили си те колибки край блатото — жеравът на единия край, чаплата — на другия.

Омръзнало му на жерава да живее самичък и намислил да се жени.

— Я да ида — рекъл си той — да се сватосам за чаплата!

Тръгнал жеравът — цап, цап! — цялото блато изгазил.

Пристигнал на другия край на блатото и рекъл:

— Чапло, я се омъжи за мене, да заживеем заедно.

— Не, жераве, няма да се омъжа за тебе: дрехата ти е къса, краката ти са дълги, не умееш да хвърчиш, па и няма с какво да ме храниш. Махай се, тънколане!

Жеравът както дошъл, така и си отишъл. А подире чаплата се размислила и си рекла: „Защо да живея самичка — по-добре да се омъжа за жерава.“

Отишла чаплата при жерава:

— Жераве, ожени се за мене!

— Не, чапло, няма да се оженя за тебе — не искам да се женя! Махай се!

Заплакала от срам чаплата и се върнала в къщи.

Размислил жеравът и си рекъл: „Не биваше да отказвам на чаплата — омръзна ми да живея самичък. Ще ида да се оженя за нея.“

Отишъл и рекъл:

— Чапло! Аз намислих да се оженя за тебе — ела при мене.

А чаплата сърдито отвърнала на жерава:

— Махни се, дълголане! Няма да се оженя за тебе!

Тръгнал си жеравът към къщи. Тогава чаплата се размислила: „Защо му отказах? По-добре да се омъжа за жерава!“

Отишла при жерава да се сватоса, но жеравът не ще.

И така газят по блатото жеравът и чаплата до ден днешен — все се сватосват и все не се женят.