Константин Ушински
Лисицата и гърнето

Веднъж една селянка отишла на нивата да жъне и скрила в храсталака едно гърне с мляко. Промъкнала се лисана до гърнето, пъхнала глава в него и излокала млякото. Дошло време да си отива, но ето ти беда — не можела да измъкне главата си от гърнето.

Тръгнала лисана, почнала да мотае глава и да говори:

— Слушай, гърне, направи си шегата — стига толкоз! Пусни ме, гърненце! Доста се поглези, гълъбче — стига вече!

Но гърнето не отстъпвало, каквото и да правела лисицата. Разсърдила се тогава лисана:

— Чакай тогава: щом не разбираш с добро — аз ще те удавя!

Завтекла се лисана в реката и взела да дави гърнето.

Че гърнето потънало — потънало, но повлякло след себе си и лисана.