Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Разследванията на инспектор Гамаш (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Brutal Telling, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018 г.)
Разпознаване, корекция и форматиране
cherrycrush (2023 г.)

Издание:

Автор: Луиз Пени

Заглавие: Отровни думи

Преводач: Нели Лозанова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: СофтПрес ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: канадска (не е указано)

Печатница: ФолиАрт ООД

Излязла от печат: 19.05.2017

Редактор: Боряна Стоянова

Художник: Радослав Донев

Коректор: Правда Василева

ISBN: 978-619-151-376-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5832

История

  1. — Добавяне

На сдружението за защита на животните „Монтережи“ и на всички хора, заради които „ще звъннат райските камбани“.

 

И на Маги, която накрая отдаде цялото си сърце.

Благодарности

Тази книга е факт, защото за пореден път получих огромна помощ от огромен брой хора. Искам и трябва да благодаря на съпруга си Майкъл, който четеше и препрочиташе ръкописа и винаги ме уверяваше, че е блестящ. Благодаря на асистентката си Лиз Пейдж за неуморната, жизнерадостна работа и за страхотните идеи. На Шарийз Хобс и Хоуп Делън съм признателна за търпението и за редакторските бележки.

Както винаги искам да благодаря на най-добрия литературен агент в света — Тереза Крис. Изпрати ми сребърно сърчице, когато предишната ми книга попадна в списъка с бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ (как да не го спомена!). Тереза е много повече от агент. Тя е прекрасен и грижовен човек.

Също така благодаря на добрите си приятелки Сюзън Макензи и Лили де Гранпре за помощта и подкрепата.

И накрая искам да кажа няколко думи за поезията, която цитирам в тази книга, както и в другите си романи. Колкото и да ми се иска да премълча това и да повярвате, че аз съм написала стихотворенията, всъщност трябва да благодаря на чудесните поети, които ми дадоха разрешение да използвам техните думи и техния труд. Както навярно сте забелязали, обожавам поезията. Тя наистина ме вдъхновява — с думи и с чувства. Винаги казвам на младите писатели да четат поезия, което, струва ми се, е литературният еквивалент на съвета да ядат брюкселско зеле. Не ги въодушевява особено. Но е срамота, ако един писател поне не опита да открие стиховете, които му въздействат. Поетите успяват да съберат в една строфа всичко онова, което аз се боря да постигна чрез цяла книга.

Мисля, че е време да го призная.

В този роман както обикновено съм използвала творби от едно малко томче на Маргарет Атууд, озаглавено „Утрин в опожарената къща“. Да, името не е много весело, но стиховете са блестящи. Цитирала съм и прекрасно старо стихотворение, наречено „Райските камбани“, от Ралф Ходжсън. И една чудесна творба от младия канадски поет Майк Фрийман — „Нулева гравитация“ от стихосбирката „Кости“.

Исках да ви кажа за тях. И се надявам, че тези стихотворения ще въздействат и на вас така, както въздействат на мен.