Елена Коларова
Бележка за автора

Майкъл Крайтън е роден в Чикаго, щат Илинойс, през 1942 година. Завършил е медицина в Харвърд. Той е представител на онази част от прогресивната американска младеж, която не може да се примири със създаването на военно-академичните комплекси, с участието на елита на научно-техническата интелигенция в милитаристичната политика на управляващите кръгове и в големия бизнес. Израз на неговия протест са двата му романа „Щамът Андромеда“ (1969 г.) и „Човекът компютър“ (1972 г.).

Първата му книга, която той нарича роман, всъщност по-скоро би могла да се отнесе към художествената публицистика. Авторът-учен стои по-близо до науката и фактологията и затова в романа му липсват ярко изразени и богати психологически образи. Но може би именно с това книгата му звучи толкова убедително, че забравяш научнофантастичния й характер, а оставаш с усещането, че случаят с щам „Андромеда“ е действителен факт. Впечатлението за достоверност се засилва и от похвата на автора да разказва за фантастично събитие със задна дата — инцидентът в селището Пидмонт е станал през февруари 1967 година, т.е. две години преди написването на книгата. За задачата, която си поставя М. Крайтън, съдим по думите на един от героите на романа: „Обществото трябва да знае как възникват научните кризи и как се разрешават“. Коя научна криза стои във фокуса на това научнофантастично произведение?

Група от най-големите американски учени, въпреки най-съвършено обзаведените лаборатории в един от най-модерните научни институти на Пентагона, се оказва безсилна пред смъртоносното действие на извънземните микроорганизми, донесени от седмия изкуствен спътник от серията „Скууп“. Това е само едната страна на кризата, която дори и да стане достояние на обществеността, ще бъде оправдана. Авторът учен повдига обаче и другия край на завесата. Тази серия спътници „Скууп“ са изпратени от Пентагона именно с такава цел — да открият в космоса микроорганизми, които да са смъртоносни за хората и удобни за използуването им в бактериологична война. Тук коментарите са излишни. И всеки би си задал въпроса — кое е фантастичното в случая — може би единствено фактът, че все още в космоса не е открит щамът „Андромеда“ или друг, подобен на него.

Прогресивният американски учен е създал научнофантастичен роман-предупреждение, който разкрива опасните страни на провежданата от Пентагона подготовка за бактериологична и химическа война. Макар и писан преди десетина години, романът „Щамът Андромеда“ звучи съвсем актуално, а това вече е една сигурна гаранция за качеството му, като имаме предвид колко бързо остаряват научнофантастичните произведения.

И във втората си книга „Човекът компютър“ Майкъл Крайтън не отстъпва от вярната си гражданска позиция против „пентагонизацията“ на науката. И тук с не по-малка сила звучи неговото предупреждение за опасността, която крие модификацията на поведението на хората чрез електростимулиране на мозъка. Опитите да се управляват емоциите и поведението на хората с компютър завършват с катастрофа. Писателят-учен се противопоставя на такова вмешателство в душевния мир на човека не само от медицинска, но и от нравствена гледна точка. Нещо повече. Той обвинява в морална безотговорност учените, които смятат, че с електростимулиране на мозъка може да се премахнат престъпността и всяко социално зло, т.е. социалните проблеми да се разрешат с постиженията на научно-техническата революция. М. Крайтън стои на позициите на хуманистичното отричане на потребителското, технократско общество.

Надяваме се, че любителите на фантастиката ще останат доволни от запознаването си с този интересен и многообещаващ представител на американската фантастична литература.