Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приложение
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Debora (2020)
Корекция и форматиране
Epsilon (2022)

Издание:

Автор: Робърт Хауърд

Заглавие: Конан Варваринът

Преводач: Иван Златарски

Година на превод: 1991

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Ролис“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1991

Тип: сборник; разказ

Националност: американска

Печатница: ДФ „Полиграфия“ — Пловдив

Редактор: Светослав Николов; Александър Карапанчев

Технически редактор: Кирил Костов

Художник: Дариуш Хойнацки

Коректор: Антоанета Петрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14915

История

  1. — Добавяне

Преди 55 години двама почитатели на разказите за Конан — П. Шуйлър Милър, пропагандатор и автор на научна фантастика, и д-р Джон Д. Кларк, химик, разработват на базата на публикуваните до момента творби хронология на Конановия живот и карта на света от Хайборейската епоха. Милър осведомява Робърт Хауърд за резултатите от тяхното изследване. Скоро получава отговор, написан само три месеца преди смъртта на Хауърд. Ето това писмо, хвърлящо светлина върху авторската концепция за героя варварин и обстановката, в която се развива действието:

ПК 313

Крос Плейнс, Тексас 10 март 1936 година

 

Скъпи мистър Милър!

Наистина се чувствам задължен, че Вие и д-р Кларк сте толкова заинтересувани от Конан и сте скицирали неговата кариера и картата на местата, където е действал. И двете са изненадващо точни, като се вземе предвид неопределеността на данните, с които е трябвало да работите. Тук някъде аз имам оригиналната карта (онази, която скицирах, когато започнах да пиша за Конан) и ще видя дали мога да я намеря, за да й хвърлите един поглед. Тя включва само страните западно от Вилайет и северно от Куш. Никога не съм опитвал да скицирам южните и източните кралства, макар в главата си да имам доста ясна представа за тяхната география. Все пак при писането усещам известна свобода, понеже жителите на западните хайборейски райони са също тъй невежи за страните и народите южно и източно от тях, както хората от средновековна Европа спрямо Африка и Азия. Пишейки за западните хайборейски народи, аз се движа в рамките на известните и твърди граници и територии, но в произведенията си за останалата част от света давам свобода на моето въображение. Възприел определена концепция за географията и етнологията, в интерес на последователността се чувствам обвързан с нея. Идеята ми за Изтока и Юга не е така определена, нито толкова произволна.

Куш е едно от черните кралства южно от Стигия, най-северното всъщност, дало името си на цялото южно крайбрежие. Затова, когато някой хайбореец споменава Куш, той има предвид не самото кралство, което е едно от многото, а най-общо Черното крайбрежие. По същия начин той е склонен да назове кушит всеки чернокож, без значение дали е от Кешани, Дарфари, Пунтан или действително е жител на Куш. Това е естествено, защото кушитите са първите чернокожи, с които хайборейските пирати влизат в контакт, разменяйки стоки или юмруци.

Що се отнася до живота на Конан по-нататък — е, честно казано, не мога да го предскажа. Докато описвах приключенията му, аз не чувствах, че ги създавам, а по-скоро, че ги хроникирам така, както той ми ги е разказал. Е то причината, поради която в тях има такива празноти, без да се спазва определен ред. Обикновеният търсач на приключения, споделящ историите на живота си, рядко би следвал определен план, а би разказвал различните епизоди тъй, както се сети за тях.

Според моите представи хронологията Ви на Конановата кариера доста точно отразява нещата. Разликите са дребни и несъществени. Правилно заключавате, че Конан е на 17 години, когато излиза пред публиката в „Кулата на слона“. Без да е улегнал мъж, той е по-зрял, отколкото средния цивилизован младеж на тази възраст. Роден е на бойното поле, по време на битка между неговото племе и орда от племето ванир. Земите, за които претендира Конановият клан, се намират в северозападната част на Кимерия, ала Конан има смесена кръв, макар и да е чист кимериец. Дядо му, член на племе от Юга, избягва от своите заради кръвна вражда и след дълги скитания накрая намира убежище при народите на Севера. На младини, преди да избяга, той участва в много нападения над хайборейските племена и може би тъкмо неговите разкази за тези не така жестоки страни пораждат у малкия Конан желанието да ги види. Има редица неща в живота на Конан, за които и аз не съм сигурен. Не знам например кога за пръв път е видял цивилизовани хора. Може и да е станало при Ванариум, но може и да е направил мирно посещение на някой пограничен град преди това. При Ванариум той вече е внушаващ страх противник, макар и само на 15 години. Бил е висок над 1,80 метра и тежък над 75 килограма, въпреки че още не е съвсем порасъл.

Между Ванариум и пътуването му до града на крадците Замора има около година. Тогава той се връща от северните територии и прави първото си пътуване зад пределите на Кимерия. Това, макар и да изглежда странно, е на север вместо на юг. Защо или как, не знам, обаче той прекарва няколко месеца с племето езир, биейки се срещу ванарите и хайперборейците. Намразва последните — чувство, което ще съхрани за цял живот и което по-късно ще влияе върху политиката му като крал на Аквилония. Пленен от хайперборейците, той успява да избяга на Юг и попада в Замора, за да дебютира в отпечатаните за него истории. Не съм уверен дали приключението му, описано в „Мошеници в дома“, е станало в Замора. Наличието на опозиционна политическа фракция е по-скоро сигнал за обратното, понеже в Замора властва абсолютен деспотизъм, който не толерира различните политически мнения. Смятам, че става дума за малък град западно от Замора, където Конан попада при скитанията си след напускането на Замора. Скоро след това той се връща за кратко в Кимерия (понякога има и други завръщания в родните му земи). Хронологията на приключенията му е както Вие сте я скицирали, с тази разлика, че те покриват малко по-дълъг интервал от време. Конан е на около 40 години, когато спечелва короната на Аквилония, и на 44–45 години, когато се разиграват събитията от „Часът на дракона“. Тогава той още няма наследник, защото не се е главоболил да направи някоя жена своя кралица, а синовете на любовниците му, какви то е имал доста, не са признати за наследници на трона.

Мисля, че е бил крал на Аквилония дълги години — едно неспокойно царуване, през което хайборейската цивилизация достига своя величествен връх и всеки вожд храни имперски амбиции. Първоначално Конан води отбранителни битки, но по мое мнение накрая е принуден да почне агресивни войни с цел самосъхранение. Дали е съумял да изгради световна империя, или е загинал при опита, не знам.

Пътувал е много, не само преди да стане крал, а и после. Пътувал е до Хитай и Хиркания и дори до по-малко познатите райони отвъд Хиркания, както и на юг от Хитай. Даже посещава един безименен континент в западното полукълбо и броди по островите край него. Колко от неговите скитания ще бъдат увековечени? Не мога да предскажа с никаква степен на увереност. Много ме заинтригуваха бележките Ви относно археологическите находки на полуостров Ямал, тъй като сега научавам за тях. Без съмнение Конан е познавал от първа ръка народите, създатели на описаната култура, или поне онези, които са ги наследили.

Надявам се, че намирате Хайборейската епоха за интригуваща. Прилагам към писмото си копие от оригиналната карта.

Вярвам, че приложените данни отговарят на Вашите въпроси. За мен ще бъде удоволствие да дискутираме и други теми, ако пожелаете, или да навлезем в по-големи подробности относно кое да е събитие от кариерата на Конан, хайборейската история или география, ако поискате. Отново Ви благодаря за интереса и приемете най-добрите ми пожелания към Вас и д-р Кларк.

Сърдечно Ваш:

Робърт Хауърд

Край