Джу Сян
Ноктюрно

Запей една стара, стара песен…

        в мъгливата нощ, под луната

        с бледи спомени, взрян в хоризонта

към дома, който не знаеш къде е…

 

Промълви тихо, тихо една дума…

        като лекия полъх на вятър,

        изплувала кой знае как, прошепната

към тревите далечни на спомена…

 

Пророни една бавна, бавна сълза…

        като капка роса студена

        на твоята яка, на твоята гръд

безмълвно и безутешно…

 

1924 г.