Ли Цинджао
В очакване на пролетта ^[0]

Затихна крясъкът на диви гъски долетели.

        Лазурни облаци изпълниха вечерното небе.

Навън засипал всичко е снегът — не ще ни

        зарадва слънцето, каквото вчера бе.

 

Под светлината на свещта кована фиба блясва —

        със Феникс, изкован от майсторска ръка…

И горе в крепостта издига призив ясен

        тръба на стражник, че родил се е деня.

 

От заревото румено — виж, тръгват си звездите!

        О, дълго ли ще чакам още радостта

от пролетните ветрове, разбуждащи тревите?…

        Но западният вятър е в лед сковал света…