Ли Цинджао
Елегия ^[0]

Все тъй сама във тихата ми спалня,

        със скърби хиляди душата ми е пълна.

 

Измъчва ме горчиво съжаление,

        че пролетта си тръгна твърде скоро,

че капките дъждовни ускориха

        оронването на цветята пролетни.

 

Надвесена, стоя над парапета

        и питам се: „Къде е моят мил?“

Тревожно наблюдавам пътя пуст,

        копнееща за твоето завръщане.

 

Но само избледняващите степи

        простират се далеч до хоризонта.