Иван Вазов
„Ще ви строшим зъбите“

„Ще ви строшим зъбите!“^[1] —

Спалайкович крещеше,

кога ни над главите

румънски меч лъщеше.

 

„Щом ви изровим гроба! —

наследникът извика, —

в самата ви утроба

ще си забием щика!“

 

„Две царства на Балкана —

крал Петьр гневно рече —

не могат днес остана:

ний мощ — вий прах сте вече!“

 

Ний слушахме в мълчанье

и гълтахме сълзи си.

Ужасний гняв, страданье

задушвахме в гърди си —

 

в триумфите въздържни

и в мъките — такива…

Течаха дните тъжни

в скръб горда, мълчалива.

 

Без шум, с лица унили

лечехме рани тежки

и сбирахме ний сили

титански в гърди жежки…

 

И при закрити двери

светата воля божа

ний чакахме с доверье

във правдата и ножа.

 

И чакахме под звука

на хулите, позора

кога ще да почука

часът за отговора.

 

И чухте, о душмани

безжалостни, злоради,

на вашите закани

какъв ответ се даде!

 

Януари 1916 г.