Иван Вазов
Мъката му

„Най-унизителното време през моя живот беше, когато Съглашението поиска да отстьпим незабавно и безусловно Македония…“

(Из разговорите на крал Петра с италианския депутат Касолати)

Така, честни кралю: крадений имот

от алчния влъхва мъчно се повръща.

Истина е вечна: забранений плод

с по-голяма сладост се яде, поглъща.

 

Така, честни кралю: грабеж не е срам —

срам е да повърнеш назад свойта плячка;

тигърът се въси, щом му искат там

жертвата да пусне, що с нокте си мачка.

 

Правда, чест и право — знай ли що са те

за лакома пища търбух ненаситен?

Охотата с нея по-силно расте

и у ястреб хищен, и у чакал скитен.

 

Лакомо нахлухте в чуждото тогаз,

лакоми остахте и до сетний час!

Педица земица не върна от нашта,

днес изгуби свойта — съдбата ти плаща.

 

Декември 1915 г.