Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1987 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Маргарита Миланова, 1987 (Пълни авторски права)
- Форма
- Биография
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Еми (2022)
- Корекция и форматиране
- cattiva2511 (2022)
Издание:
Заглавие: Страшната прокоба
Преводач: Маргарита Миланова; Филип Гинев; Атанас Далчев; Константин Константинов; Лиляна Минкова; Илиана Владова
Година на превод: 1987
Език, от който е преведено: руски
Издание: първо
Издател: Издательство „Радуга“; ДИ „Народна култура“
Град на издателя: Москва; София
Година на издаване: 1987
Тип: сборник
Националност: руска
Печатница: Отпечатано в СССР
Отговорен редактор: Весела Сарандева
Художествен редактор: Пьотр Ивашченко
Технически редактор: Валерия Гунина
Художник: Сергей Алимов
Коректор: Татяна Прокопиева
ISBN: 5-05-001235-X
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16318
История
- — Добавяне
Николай Гогол (1809–1852) е роден в Украйна, в дворянско семейство, на което не са били чужди литературните интереси. Завършва гимназия в гр. Нежин. Опитва да пише още като ученик. След гимназията заминава за Петербург с мечтата да работи в полза на просвещението и държавата и да опита възможностите си в литературата. През 1829 г. издава под псевдонима В. Алов романтичната поема „Ханс Кюхелгартен“, която публиката и критиката посрещат недоброжелателно и с насмешка. Едва в края на 1829 г. успява да си намери чиновническо място. Продължава да пише, но сега проза на теми из народните предания и бит на Украйна, които са му близки. През 1831 г. излиза първата част от цикъла „Вечери в чифлика край Диканка“. Книгата донася на Гогол нечуван успех. На читателите и критиката се харесва ярката романтика на повестите, сочният им национален колорит, хуморът и увлекателната фантастика. За писателя се отварят вратите на прочутите салони, той се запознава с А. Пушкин, В. Жуковски. През 1832 г. излиза втората част на „Вечерите…“, която напълно затвърдява славата на младия писател.
През 1834 г. Гогол чете в Петербургския университет курс по обща история. Замисля няколко исторически произведения, част от които влизат в сборника „Арабески“ (1835). През същата година написва историко-патриотичната повест „Тарас Булба“, която влиза в сборника „Миргород“ (1835). От това време романтичното начало в творчеството на Гогол макар да не изчезва, по се подчинява на други, реалистични принципи на писане.
Една след друга излизат нови негови творби. В Пушкиновото списание „Современник“ се отпечатва повестта „Нос“, включена в нов цикъл — „Петербургски повести“. Гогол работи над комедиите „Женитба“ и „Тевизор“. След поставянето на „Ревизор“ през 1836 г. на петербургска сцена и предизвиканото от нея негодувание на реакционните кръгове, Гогол заминава за чужбина. В Швейцария работи усилено над главната си творба — „Мъртви души“, замислена преди завършването на „Ревизор“. В Париж до него стига трагичната вест за гибелта на Пушкин. Гогол решава да остане да живее в чужбина. Едва през 1839 г. се връща за кратко време в Русия.
През 1841 г. в Рим писателят завършва първата част на „Мъртви души“ и отново пристига в Русия, за да я отпечата. Тя излиза през 1842 г. Впечатлението от „Мъртви души“ е огромно. По думите на А. Херцен „Мъртви души“ „разтърсват цяла Русия“.
Гогол е изпълнен с желание да завърши творбата си. Отново заминава за чужбина и се установява в Рим. Там завършва повестта „Шинел“, комедията „Женитба“, прави нова редакция на „Тарас Булба“. През 1842 г. излиза четиритомно издание на негови събрани съчинения. Но работата му над втория и третия том на „Мъртви души“ върви все по-трудно. Според замисъла на Гогол главните герои на „Мъртви души“ е трябвало да се пречистят и да станат идеални положителни образи, символизиращи нравственото богатство на истинския руски характер. Липсват обаче обективни условия за тяхното чудотворно преобразяване. Гогол търси причините не в реалните обстоятелства на тогавашния руски живот, а в себе си, в своя талант, в „малките“ си духовни сили. Настъпва кризата, Гогол все повече се прониква от религиозния мироглед и се чувствува виновен, че е оклеветил любимата си родина. Най-ясно се изразява тази криза в „Избрани места от кореспонденцията с приятели“ (1847), книга, която от една страна съдържа поразителни прозрения, а от друга защищава самодържавието, крепостничеството и църквата. Против тези страни на „Избраните места…“ гневно пише великият руски революционен демократ В. Белински в прочутото си „Писмо до Гогол“. Критиката на Белински има потискащо действие върху Гогол.
През май 1848 г. той се връща в Русия, установява се в Москва и отново се заема с работа над втория том на „Мъртви души“. Но болезнено религиозното му състояние все повече се засилва, самоизтезаването му стига до крайност и през 1852 г. в пристъп на отчаяние той изгаря втория том от творбата си, а след няколко дни умира от изтощение на силите.
Творчеството на Гогол оказва огромно влияние върху руската литература. Включените в този сборник негови повести ще дадат представа на читателя за Гоголевата фантастика и донякъде за нейната еволюция.