Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Набиране
Калина Григорова, Мартин Митов (октомври-декември 1999)
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

Написано по повод псувните на френския печат, който в яростта си ни прикачи етикета „варвари“.

 

Да, варвари сме ние! Сто пъти туй писахте,

на гласове различни таз песен разпевахте.

Под външност европейска крийм хуни зверовити,

тръбяхме правда, братство, а с кръв сме днес опити.

В гърди ни християнски сърце на демон бие —

                да, варвари сме ние!

 

Пристанищата френски с гранати ги рушихме,

на Англия селата плячкосвахме, горихме,

деца и старци клахме, безчестихме жените,

окови пак тургахме от другиго разбити,

срама ни океанът дори не ще измие —

                да, варвари сме ние!

 

През бурните морета пратихме наште флоти,

топове, пушки в помощ на мръсните деспоти,

борци идеалисти с картечници косихме,

кат тигрите бенгалски с патрони „дум-дум“ бихме!

Под маската на ангел същ звяр у нас се крие:

        да, варвари сме ние!

 

Апостоли — на думи, пирати по делата —

ний паднахме по-ниско от хищните вандали;

кощунствувахме с бога и с чест, и с идеали,

„Марсилиеза“ пяхме, а клахме свободата —

о хора просветени, съвсем сте прави вие:

        да, варвари сме ние!

 

Декември 1915 г.

Край