Валентин Коровин
Антоний Погорелски (1878–1836)

Под този псевдоним излиза в печата Алексей Перовски (1787–1836) — естественик, историк, филолог и писател. Той е извънбрачен син на велможата от епохата на императрица Екатерина II граф Алексей Разумовски. А. Перовски получава отлично начално образование. През 1805 г. постъпва в Московския университет и през 1807 г. го завършва с научната степен доктор на философските и словесните науки, присъдена му за три лекции, изнесени на немски, френски и руски език, по-късно издадени в отделна брошура. След завършване на университета Перовски постъпва на държавна служба.

Литературните възгледи и вкусове на Перовски се формират под влияние на творчеството на известния руски писател сантименталист Н. Карамзин, чийто горещ поклонник бил, както и на поетите В. Жуковски, П. Вяземски. Жанрово първите литературни творби на Перовски са балади и сантиментални идилии.

През 1811 г. благодарение усилията на Перовски при Московския университет се образува Дружество на любителите на руската словесност, което просъществува до 1830 г. Дружеството издава сборници от литературни произведения и фолклорни материали, урежда литературно-музикални вечери и популярни лекции.

Както повечето напредничави руски дворяни, Перовски преживява дълбоко патриотичния подем, предизвикан от Отечествената война на руския народ против нашествието на войските на Наполеон през 1812 година. Той постъпва в действуващата армия, отличава се в партизанските действия в Русия и в сраженията при Дрезден и Кулм. През 1813 г. е назначен за адютант на своя зет, княз Репнин, руски генерал-губернатор на Саксония. През време на двегодишното си пребиваване в Дрезден Перовски изучава най-новата немска литература, запознава се с писатели, художници, учени, посещава литературните салони. Дрезден е бил един от основните центрове на немския романтизъм. Творчеството на неговите най-известни представители — Ернст Теодор Амадей Хофман, Лудвиг Тик, Клемент Брентано — поражда дълбок интерес у Перовски. Влиянието на вълшебните приказки, фантастичните повести и на целия тайнствен свят на немските романтици се чувствува силно в оригиналните творби на Антоний Погорелски.

След връщането си в Русия Перовски се сближава с напредничавите литератори на своето време. През 1820 г. става член на Свободното общество на любителите на руската словесност, което съществува в Петербург от 1816 г. В него членуват и литератори декабристи — К. Рилеев, Ф. Глинка, В. Кюхелбекер.

След смъртта на А. Разумовски (1822 г.) Перовски става наследник на имение в Украйна, напуска службата и се установява да живее в него заедно със сестра си графиня А. Толстая и нейния син, по-късно известния през миналия век писател Алексей К. Толстой.

През 1825 г. сп. „Новости литератури“ отпечатва повестта му „Лафертовската симидчийка“ — първата руска фантастична повест, веднага получила висока оценка от критиката. В едно писмо топло се отзовава за нея и А. Пушкин. През 1828 г. Перовски издава сборник романтични повести „Двойникът, или Моите вечери в Малорусия“. През 1830 г. е отпечатано началото на романа му „Монахинята“, излязъл в Русия в отделни издания през 1884 и 1886 година.