Иван Вазов
Епопеята

Пуста!^[1] Черна! — битки люти!

Криволак! — погроми грозни!

Прищина! — бой, де се срути

царството на вечни козни!

 

Косово! — нов гроб отворен,

за тиранина съборен,

втора негова провала!

Призрен! — съдбоносна хала.

 

Ти, Прокупле! Ниш! Ти, Враня!

И ти Пирот страховити,

чули дивите стенанья

на пълчищата разбити.

 

И вий още толкоз други

кървави полета бойни:

чуки, долове, яруги —

зрители на сили знойни.

 

На напори урагански,

на усилия титански

на юнаците ни славни,

чудни, кат легенди давни;

 

спомени свети и чисти

вечно в паметта остали,

нови имена заристи

във народните скрижали,

 

имена, кат младост пресни,

и безсмъртни, кат идея

вековечна — дивни песни

от велика епопея!

 

Декември 1915 г.