Иван Вазов
На англо-френските пленници

Защо сте ни дошли на гости,

далечни, бледи чужденци?

Злочести жертви на какво сте?

На кой сте идеал борци?

 

На роба ли за свободата

изтеглили сте своя меч?

Гласът на правдата ли свята

привлякъл ви е отдалеч?

 

Гръмовните ли ваши речи

за чест, за милост, за права

човешки — плът да станат вече

и дело — вашите слова?

 

Със подвизи ли светли, нови

да увенчайте наший век?

Или да връщате в окови

избавений от тях човек?

 

Кажете! Ала вий мълчите,

глави навели под срамът,

под ударите страховити

на божий и човешкий съд.

 

Ах, виждам там, зад кръгозора,

под гробния си свод, уви,

Дантон че плаче от позора,

от стид Гладстон че се черви!

 

7 декември 1915 г.