Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Калина Григорова, Мартин Митов (октомври-декември 1999)
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

В планините крал Петър се скита —

в планините албански сега.

Той от пленът без сабя бега

пред войската си грозно разбита.

 

И въздиша, и тъжно блуждай

в планините крал Петър бездомни,

за злодейства, дела вероломни

той си спомня и глухо се кай:

 

„По два трупа качил се на трона,

над злодейско гнездо се вцарих.

Чрез убийство спечелих корона,

чрез измяна земя удвоих.

 

Въз измама, лъжа и коварство

аз величьето сръбско градях,

син на племе живяло в невярство,

клетви давах и клетви тъпках.

 

Грешна Сърбио, как ний обрахме

брат доверчив без свян и без жал

и в гърди му завряхме кинжал,

и хоро над скръбта му играхме!

 

И запъшкаха клети робове,

зле запъшкаха в наший ярем,

македонският красен Едем

загрозихме с тъмници, с гробове.

 

От акули по-алчни, със бяс

ний за чуждото благо ламтяхме,

па да можеше някак — ний щяхме

и ада да глътнеме в нас!

 

Грешна Сърбио, грях да ни бий!

С какво вино се бясно опихме,

та цял свят във пожари турихме

със главнята сараевска ний!

 

И море кръв невинна разля се

(тя и в този пролива се час!).

И земята с гробове пося се

триж по-много от всичките нас!

 

И настана отплата жестока

за грамада безумства, злини —

да, грамада от Шар по-висока,

що трупахме в пияните дни.

 

И видях аз порухата страшна

на величье нечисто; видях

трон, столица и кралство във прах!

В прах е всичко, о, Сърбио гряшна.

 

Гневен враг с отмъстителен меч

за обидите стари и нови

нам на Косово нов гроб изрови —

оттам няма да станеме веч.

 

И сега — звяр, ранен, в бяг безславен

през тез чуки спасявам се сам,

и народа мой, гол, окървавен,

със проклятье обсипва ме там.

 

Кой казал бе, че тука немало

провиденье, ни правда, ни бог?

Че небето безстрасно висяло

над кощунство, над мерзост, порок?“

Край