Вътьо Раковски
Ангелската планина

Каква бе тази тишина, каква бе тази светлина

и този ден на името на ангели ли беше кръстен?

Под Ангелската планина, под Ангелската планина

един огромен хоризонт се завъртя над нас

като венчален пръстен.

И се смали.

Държах го като ореол над твоята глава,

като колан на кръста ти, като зелена гривна,

като вълшебен пръстен, с който след това

играхме си със теб

спонтанно и наивно.

 

И впиха свойте фиби във косите ти треви,

извечната земя в кръщелен вик

като при земетресение под тебе потрепера

и храста, който бе до нас,

втрещени клони върху нас преви,

а ние бяхме толкова далеч от този свят —

като във друга ера.

 

Сега,

като си мисля пак

за тази тишина, за тази светлина,

за този ден, на името на ангелите кръстен,

аз пращам спомена да търси сред изсъхналите

фиби на тревите под оная планина

един загубен в тях

венчален пръстен.