Вътьо Раковски
Хотелска нощ

Хотелът беше стар като реликва.

До входа мексиканка с къдрав кок.

Два ангела с фанфари на корниза

и любопитна прелъстителна луна.

 

Леглото бе паянтово и скърцаше.

Ръцете ти се впиха в белия чаршаф.

А в ресторанта свиреше до подивяване

със пълна сила негърският джаз.

 

Когато се обличаше пред огледалото,

кривеше странно твоя образ то.

По стълбите кръжахме после като прилепи,

докато в миг „Защо бе нужно?“ ме попита ти.

 

Навън ни срещна вечерта. Калканът

ни гледаше втрещен. И вятърът.

                                И оня нощен бар.

И двата ангела с фанфарите над него.

И мексиканката със къдравия кок.