Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и корекция
alrako (2021)

Издание:

Автор: Вътьо Раковски

Заглавие: Сто

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „Зелена светлина“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1996

Тип: поезия

Националност: българска (не е указана)

Редактор: Божанка Константинова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16511

История

  1. — Добавяне

Един възрастен господин

и едно младо момиче

се разхождат сами

по брега на морето.

 

А морето е палаво и закачливо.

Праща свойте вълни

да се пръскат в нозете им

и сребристите капки

се спускат по голото чело,

приплъзват по бръчките

на високия мъж

и си умират от смях:

 

„Вие сте възрастен господин!

Господин възрастен господин,

оставете това младо момиче,

дето търси на своя транзистор

най-модерните нови мелодии,

да намери едно младо момче

с гъсти прави коси над челото,

със сребристо синджирче на шията

и с походка, която напомня

най-модерните стъпки

в най-модерния танц.“

Един възрастен господин

и едно младо момиче

се разхождат сами

по брега на морето.

 

„Господин възрастен господин!“

се заливат от смях вълните.

„Господин възрастен господин!“ —

падат сенки на чайки по пясъка

и потъват от срам във него.

„Господин възрастен господин,

намери една възрастна дама

и със нея тръгни на разходка

по златистия бряг на морето“ —

се навеждат една към друга

като стари, прастари клюкарки

сенките на чадърите.

 

А момичето крачи до него

и със своите стройни нозе

отпечатва по жълтия пясък

едно дълго и важно писмо:

„Господин възрастен господин —

пише момичето в него, —

има много момчета по плажа.

С моя японски транзистор

мога да хвана на всяка вълна

едно младо сърце, което

скача сега като риба на сухо.

Мога с друг да вървя по брега,

ако исках да тръгна със друг.

Искам с теб да вървя,

господин възрастен господин.

Искам с теб да вървя. Нека,

който разбира писмото

на моите стъпки по пясъка,

да разбере и това,

господин… възрастен… господин.“

Край