Вътьо Раковски
Написано от Бог стихотворение

Пред библиотека те видях за първи път.

Като излязла бе от стихотворение.

Съзрях край тебе в оня миг да се тълпят

метафори, хиперболи, сравнения.

 

Но несравнима с нищо беше ти.

Във замъка на моя сън бе ти графиня,

която мойте дни и нощи посети

със свойта сянка поетична, фина.

 

Сега те нося в себе си и нощ, и ден,

дори когато си далеч от мене

ту като сън в нощта, ту като сън във мен,

 

ту като образ от стихотворение,

което Бог е писал вдъхновен,

за да го подари на мене.