Иван Вазов
Все вие!

Работя ил вървя, деня и в нощен час,

о, мили храбреци, умът ми е при вас.

Следя ви мислено по чуки и в усои,

на битките в димът — все с вас съм, о герои,

        във вашата съм власт.

 

Вий владате едни мечтите, мисълта ми,

полетът ви следя по всичките страни,

при Вардар, Косово, при дринските вълни

и вашето „ура!“ достига до слуха ми

        през снежни планини.

 

Живота личен мой — скръбта ми, радостта ми,

отстъпиха назад — със ваште ги смених.

И всякой ваш триумф издига мисълта ми,

и нов възторжен вик изтръгва из душа ми

        с крилатия ми стих!

 

Ноември 1915 г.