Иван Вазов
О, песни

Leve-toi, penseur!^[1]

V. Hugo

О, песни, песни, песни,

деца на моя дух,

изпълнили сте, песни,

душа и ум и слух!

 

В дни глухи, глух бе храма,

в дни бурни — пак звънти!

Потока пак заля ма

от образи, мечти.

 

Вий бликате всечасно,

струите се безспир,

пламтите в мене властно —

зари от други мир.

 

Отруден съм. Жаднея

за отдих и покой…

Но вие — все нов рой,

и без да искам — пея!

 

И колко пъти аз

преставах — пак подкачвах,

аз лирата окачвах,

и снимах пак завчас,

 

във звуци да предавам

народния трептеж,

душа си да раздавам,

светият й кипеж…

 

И демон някой таен

е мой другар, тиран, —

държи ме в своя плян…

О, дух могъщ, незнаен,

 

кога ще отлетиш?

В беседа, в самота ли,

почивам ли, вървя ли —

ти вечно ме дружиш!

 

Ти вечно ми нашъпваш:

„Мисли, бленувай, пей,

въздишай, пламеней!“

От мене не отстъпваш.

 

И в нощни тъмнини

заспя ли — пак ме тикаш

и на ухо ми викаш:

„Работнико, стани!“

 

2 февруари 1916 г.