Иван Вазов
Да не се гордейме!

Да се не гордейме в пустославье шумно.

Кой там дига чаши и крещи безумно:

„Ние сме велики! Ние сме най-първи!“

В тоз час на страданья, на сълзи и кърви!

 

Тишина! Да млъкат песните пияни,

самофалства груби, яростни закани.

В дните на триумфа, о, Софио, давай

пример на смиренье — Белград ти не ставай.

 

Днес се върши тайнство велико и страшно,

далеч от нас гордост, лекомислье гряшно!

Когато във храма чувствуваме бога,

кой смей посред химнът да вдига тревога!

 

Днес е час тържествен на молитви, бденье,

шумен пир не става, а богослуженье,

час, във кой коват се съдбините нови,

мъртвият възкръсва, чупят се окови.

 

Тишина, смиренье! Крясъци ил гаври

блясъка засенят на чистите лаври:

за тях кръв проля се, кръв проля се много…

Не дигайте чаши! Молете се богу!

 

2 януари 1916 г.