Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Набиране
Калина Григорова, Мартин Митов (октомври-декември 1999)
Източник
Словото

История

  1. — Добавяне (от Словото)

„Балкански Шейлок“[1] — да, така те назоваха,

        о, българский народе!

Веднаж ли злобата въз тебе меч замаха,

        снагата ти прободе?

 

Веднаж ли твоето свещено име, чисто

        от кал, калта мърсй го?

И твоето чело, под лаврите заристо,

        зла клевета черни го?

 

Кога врази без чест месата ти резаха —

        кадяха им тамян!

За твойте хулници те Шейлоци не бяха —

        ти Шейлок си назван!

 

Да искаш своето — не смей, това е гряшно.

        Речеш ли: „Прав съм аз,

ограбен съм без срам!“ — ще си охулен страшно,

        че дръзко дигаш глас.

 

Щади разбойника — защо да негодуваш,

        че бил е твой джелат?

Би трябвало, уви, кинжала да цалуваш

        със твойта кръв облят!

 

Би трябвало, кат роб, ти да живейш за други,

        безпомощен докрай,

плесници давани да считаш за услуги,

        да викаш пак: сполай!

 

Не слушай този, кой на чужд гроб сълзи лее.

        Не восък мек, а чук

бъди за подлите… Аз викам: Да живее

        Свещеният юмрук!

 

26 януари 1916 г.

Бележки

[1] Тая хула фърлят някои руски вестници въз България по повод слуха, че щяла да си поиска от Черна Гора заема, направен ней през 1912 г. Читателите помнят, че „Балкански Шейлок“ България бе названа и преди таз война, когато си искаше грабнатата от сърбите Македония. (Лихварят Шейлок е главното действуващо лице в комедията на Шекспир „Венецианският търговец“)

Край