Иван Вазов
„Балканският Шейлок“

„Балкански Шейлок“^[1] — да, така те назоваха,

        о, българский народе!

Веднаж ли злобата въз тебе меч замаха,

        снагата ти прободе?

 

Веднаж ли твоето свещено име, чисто

        от кал, калта мърсй го?

И твоето чело, под лаврите заристо,

        зла клевета черни го?

 

Кога врази без чест месата ти резаха —

        кадяха им тамян!

За твойте хулници те Шейлоци не бяха —

        ти Шейлок си назван!

 

Да искаш своето — не смей, това е гряшно.

        Речеш ли: „Прав съм аз,

ограбен съм без срам!“ — ще си охулен страшно,

        че дръзко дигаш глас.

 

Щади разбойника — защо да негодуваш,

        че бил е твой джелат?

Би трябвало, уви, кинжала да цалуваш

        със твойта кръв облят!

 

Би трябвало, кат роб, ти да живейш за други,

        безпомощен докрай,

плесници давани да считаш за услуги,

        да викаш пак: сполай!

 

Не слушай този, кой на чужд гроб сълзи лее.

        Не восък мек, а чук

бъди за подлите… Аз викам: Да живее

        Свещеният юмрук!

 

26 януари 1916 г.