Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Волшебник, 1939 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Иглика Василева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Еротика
- Линеен сюжет
- Модернизъм
- Психологизъм
- Психологически реализъм
- Секс
- Четиво само за възрастни
- Оценка
- 3,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2021 г.)
Издание:
Автор: Владимир Набоков
Заглавие: Вълшебникът
Преводач: Иглика Василева
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски
Издание: второ
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: новела
Националност: американска
Печатница: „Инвестпрес“
Редактор: Силвия Вагенщайн
Технически редактор: Симеон Айтов
Художник: Стефан Касъров
Коректор: Донка Дончева
ISBN: 978-619-150-493-0
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2418
История
- — Добавяне
Първа бележка на автора[1]
Плаха тръпка на „Лолита“ усетих в себе си най-напред към края на 1939-а или началото на 1940-а[2] в Париж, когато бях прикован на легло от силна криза на междуребрена невралгия. Доколкото си спомням, първият импулс на вдъхновението бе някак подбуден от вестникарска статия за маймуна в парижката зоологическа градина, която след месеци ухажване от страна на учен произвела първата рисунка, правена изобщо от животно: на нея били изобразени решетките на клетката на това клето създание. Въпросният импулс нямаше никаква текстова връзка с последвалата нишка на мисълта ми, която обаче в крайна сметка роди прототипа на настоящата творба — разказ от около трийсет страници[3]. Написах го на руски, на езика, на който пишех романи от 1924 г. (най-добрите от тях не са преведени на английски[4] и всички до един са забранени в Русия по политически причини[5]). Героят ми бе родом някъде от Централна Европа, анонимната нимфетка беше французойка, а мястото на действието — Париж и Прованс. (Тук следва резюме на сюжета, в който Набоков назовава главния герой: представял си го, че се казва Артур — име, което може би се е появявало в някоя отдавна изгубена чернова, но не се споменава никъде в единствения известен ръкопис.) През една военновременна синьохартиена нощ[6] прочетох разказа пред група приятели — Марк Алданов, двама борци за социална справедливост[7] и една лекарка[8]; ала не останах доволен от произведението си и след като през 1940-а се преместих да живея в Америка, го унищожих.
През 1949 г. в Итака, северната част на щата Ню Йорк, тръпката, която така и не беше напълно изчезвала, отново започна да ме тормози. Замисълът ми бе насърчен от нов прилив на творческо вдъхновение, който ме въвлече в съвършено различна трактовка на темата — този път на английски, езика на първата ми гувернантка в Санкт Петербург, някъде около 1903-а, една госпожица на име Рейчъл Хоум. Нимфетката, сега вече одързостена с малко ирландска кръв, всъщност беше горе-долу същото момиче, а и основната идея с оженването за нейната майка също остана; настрана от тези съвпадения обаче творбата беше нова и някак тайно и полека й бяха поникнали нокти и криле на цял роман.
1956 г.
(Поясненията са на Дмитрий Набоков, син на писателя.)