Мария Шандуркова
Звукове

В азбуката има скрити гласове —

гласни и съгласни звукове.

 

Гласни

 

Шест са гласните и всеки

знай, че твърди са и меки.

Всяка има си характер,

но се водят като братя.

 

Може лесно да сгрешиш

А със Ъ и Е със И.

О напишеш, У се чува

и умът ти се вълнува,

що написал си „човал“ —

с „о“-то „у“-то си изял.

 

В говора си да внимаваш,

правилно да изговаряш —

да не бъркаш А със Ъ

и „водата“ със „вудъ̀“.

 

Твърд характер, запомни,

нямат „е“, нито пък „и“.

Те са мекички и нежни

и са звукове прилежни.

 

Ала чудим се кога

да напишем „е“ в „сега“.

Ударението, знай,

важна роля тук играй!

Неударената гласна

често слага те натясно:

ще сгрешиш „небе“ с „нибе“

и „дете“ с „дите“.

 

Съгласни

 

Звуковете ни съгласни

ту са тъмни, ту са ясни,

ту са звучни, ту беззвучни,

затова ще ги научим.

 

Как да пишем „боб“ и „студ“,

„морж“ и „джаз“, и „сняг“, и „пръв“,

щом се чува в края звук —

потъмнял, различен друг.

 

Много лесно ще узнаеш —

думичката промени

и след буквичката в края

гласен звук сложи.

 

„Бобът“ и „студът“ са ясни,

„моржове“ в „снега“ са „първи“,

„джазът“ е любим, прекрасен

със мелодиите звънки.

 

В „брегове“ превръщай „бряг“

и отличник ще си пак.

Дума едносрична ти

с многосрична провери.

 

Но най-сигурно е, знай,

с речника си поиграй.

Подсказвач е той голям —

да не се червиш от срам.